РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Владо Даверов : На всяка опашка за кисело мляко чакат най-малко двама автори

Дата на публикуване: 07:01 ч. / 27.08.2023
Прочетена
4725
На бюрото

Писателите са на всяка крачка. На всяка опашка за кисело мляко чакат най-малко двама писатели. Това каза писателят Владо Даверов. Днес той навършва 75 години.

За себе си авторът на „Вчера“ и „Чудовището ДС“ отбелязва, че е роден читател: „Отраснах сред книги, обожавам книгата, дори като предмет, опивам се от дъха на нова книга. Автор съм и на няколко текстчета, естествено. Не съм първият графоман“.

През 2021 г. той издаде втората част на романа си „Ягодовите полета“, а към момента работи усилено върху възпитанието на малкото си внуче: „Той е шестгодишен калпазанин, голям левскар и неуморен задавач на въпроси. Понякога стигат до сто за минута“. Допълва обаче, че подготвя изненада за читателите в началото на 2024 г.

Владо Даверов – за най-големия си страх като писател, за пътешествията си във Виетнам, за изчезването на градския тарикат от близкото минало, за съвременната българска журналистика, за мълчанието, за съвършенството...

Господин Даверов, от позицията на времето днес – кои са най-големите Ви професионални победи и кои са най-големите разочарования? 

- Кого да победя в литературата? Друг писател, читателя или времето? Вечността е съдникът, но за съжаление нямам близки отношения с нея. Разочарован съм от себе си, разбира се. Трябваше да стана агроном.

Като дете сте свирили на цигулка и сте бил запален по футбола. Кога към афинитета към музиката и спорта се появи любовта към литературата?

- Футболен запалянко съм до днес, а още, когато му беше времето, баща ми предвидливо счупи цигулката в главата ми. Колкото до литературата, аз съм роден читател. Отраснах сред книги, обожавам книгата, дори като предмет, опивам се от дъха на нова книга. Автор съм и на няколко текстчета, естествено. Не съм първият графоман. 

Кои от надеждите Ви за бъдещето, които са част и от романа и филмовия сценарий „Вчера“, се осъществиха? Кои не успяха?

- На този въпрос ще ви отговоря, надявам се, в началото на следващата година. Подготвил съм една изненада, която няма да бъде тъжната вест за моята смърт.   

Кариерата Ви през 70-те започва като репортер и самият Вие казвате: „Ако приемем, че имам някаква професия, да кажем, че съм журналист“. Какво е мнението Ви за съвременната българска журналистика?

- Новинарите се справят сравнително добре. Информация ни залива денонощно от целия свят, при това, в повечето случаи, истинска. Коментаторите обаче, и особено водещите на политически предавания, са отчайващо неподготвени и склонни да заемат позиция, което смятам за недопустимо. Телевизионните политически разговорници понякога толкова пожълтяват, че започва да смърди дори през екрана. 

Продължавате ли да вярвате, че най-големият риск е склонността на българина да търси спасител? На какво се дължи, според Вас, това постоянно търсене?

- На Вазов. И на някои други наши класици. „Дядо Иван ще ни спаси!“ Да си спомняте Ботев и Левски да търсят спасител?

Народ и култура не се затриват, казвате Вие. Какво обаче затриваме безвъзвратно и за което после ще съжаляваме?

- Класическият софиянец, плевенчанин, пловдивчанин, ми липсват. Градският тарикат от близкото минало. София беше едно голямо село в моята младост, сега е двумилионен европейски град. Софиянецът обаче изчезна. А именно той беше маята на столицата. 

Кои страхове не бива да си позволяваме?

- Собствените си. Върху страховете на другите нямаме никаква власт.

Кой е Вашият най-голям страх като писател? 

- За пореден път ще ви цитирам покойния си татко. Той постоянно ми повтаряше: „Писатели са Толстой, Чехов, Шекспир, Хемингуей и още неколцина други. Ти знаеш азбуката!“.

Посещавал сте Виетнам неведнъж. Какви спомени пазите от тези пътувания? По какво си приличаме и по какво се различаваме като народопсихология с виетнамците?

- Всичко е същото и същевременно различно. Вечните човешки проблеми се решават според традициите и обичаите на континента и държавата, затова ни се струват по-различни от нас, а понякога и неразгадаеми. Просто трябва да забравим, че европеецът винаги е прав и постъпва най-разумно.   

През 2021 г. издадохте продължението на „Ягодовите полета“. Работите ли върху нови произведения сега?

- Работя усилено върху възпитанието на малкото си внуче. Шестгодишен калпазанин, голям левскар и неуморен задавач на въпроси. Понякога стигат до сто за минута.

Какво означава мълчанието на твореца – от Вашата лична позиция? 

- Първо трябва да попитаме защо мълчи Господ? Той е истинският творец.

Кой е моделът за съвършенство на човека Владо Даверов?

- Бебето в корема на майка си. С първата глътка въздух, моделът се разрушава. 

„Българската литература е отчайващо провинциална. Без самочувствие, наплашена като заек. От потури и цървули никой не се интересува“, са Ваши думи от 2012 година. Днес има ли промяна в тази картина?

- Никаква. Комплексарите си създават партия след партия и в основата на политическите им програми си веят отново потурите на дедите им. Никакво познаване на реалния свят, без визия за бъдещето. А за литературата питайте писателите. Те са на всяка крачка. На всяка опашка за кисело мляко чакат най-малко двама писатели.

Владо Даверов е роден на 27 август 1948 г. в Плевен. Завършил е немска филология в Софийския университет (1972). Работи като репортер във вестник „Народна младеж“, завеждащ отдел „Култура“ на вестниск „Студентска трибуна“ (1977–1980). Сценарист-редактор е в студията за игрални филми „Бояна“ (1980–1991), завежда отдел „Национален живот“ във в. „Демокрация“ (от 1991 г.).

Сборникът му с разкази „Което е било“ излиза през 1978, а първата публикация на отделен разказ е „Джони Американеца“, отпечатан в списание „Младеж“ (1979).

Даверов е автор на разкази, новели, повести и романи – „Вчера“, Prime Time, „Възторжен и див“, „Кенеди“, „Ангели небесни“, „Животът на другите“, „Чудовището ДС“ . Сценарист е на филмите „Царска пиеса“ (1982), „Живот до поискване“ (1987), „Вчера“ (1988), „Делото“ (1989), на поредицата „Полицаи и престъпници“, към която са създадени филмите „Голямата ченгеджийница“ (1993), „Нощта на самодивите“ (1995) и „Трафик“ (1995). Следват „Суламит“ (1997) и „Двама мъже извън града“ (1998).

Владо Даверов е носител на международни и национални награди като първа награда от Московския филмов фестивал, Гран при в Сан Ремо, награда на публиката на фестивала „Златна роза“, награда за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци, „Роман на годината“ на вестник „Литературен форум“ (1996) – за „Възторжен и див“.

Негови творби са преведени на английски, виетнамски, немски, полски, руски, унгарски, френски, чешки.
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Литературният клуб „Перото“ в София празнува своя десетгодишен юбилей с много гордост и признание за значението си като културен център. Това място се е превъ ...
Вижте също
Принц Хари (Prince Harry) категорично заяви, че не е имал намерение да търси "отмъщение" с книгата си "Spare". Тази автобиография, публикувана през януари 2023 година, ра ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Литературата не е музей
Във време, когато светът се променя с бързи темпове и технологиите навлизат все по-дълбоко в ежедневието ни, образователната система трябва да се адаптира към новите реалности. В тази посока е и инициативата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и 20 ...
Валери Генков
На бюрото
Тайните страници от живота на Бенито Мусолини
На 23 септември италианското издателство Piemme ще представи новата книга на Алесандра Мусолини, озаглавена „Бенито. Розите и тръните“. Този роман не е просто биографична история, а интимен разказ за живота на един от най-известните исторически фиг ...
Валери Генков
„Нощ на литературата“ популяризира книгите и създава пространство за диалог между поколенията
Ангелина Липчева
На бюрото
Магията като отражение на обществото
Паскуале Палмиера в своята книга „Десетте живота на Калиостро“ (Издателство Il mulino, Болоня, 2023) разглежда сложната и многопластова личност на една от най-загадъчните фигури в историческата и окултната сцена на XVIII век. Този анализ не само пр ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Библиотека въвежда първото у нас мобилно приложение за услуги
Във време, когато технологиите все по-силно навлизат в ежедневието ни, библиотеките се превръщат в модерни центрове за знания и комуникация. Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков“ постави нов стандарт с въвеждането на мобилното приложе ...
Валери Генков
Литературен обзор
Откриване на модерни дигитални библиотеки вдъхновява младите хора
В едно от най-значимите събития в образователната сфера за последните години, Спортно училище „Димитър Рохов“ отвори врати за нови възможности и иновации. Церемонията по откриването на модерния STEM център и дигиталната библиотека се превърна в сим ...
Валери Генков
Подиум на писателя
Гео Милев и неговата служба във войската
Валери Генков
Авторът и перото
Различните светове на човечеството
Валери Генков
В началото на ХХ век фотографиите представяли индианците от американския запад като благородни и трагично изчезващи народи. Тази визия е силно романтизирана и често се използва за създаване на митове, които поддържат определени стереотипи за коренните народи. Въпреки това, японският фотограф Франк С. Мацура улавя напълно различна реалност чрез своите снимки. В книгата "Frank S. Matsura’s Ame ...
На бюрото
Литературата не е музей
Валери Генков
Литературен обзор
На 24 септември в галерия „Академия“ ще се проведе специално събитие, което съчетав ...
Начало На бюрото

Владо Даверов : На всяка опашка за кисело мляко чакат най-малко двама автори

07:01 ч. / 27.08.2023
Автор: Валери Генков
Прочетена
4725
Публкацията е част от архивът на Литеранс
На бюрото

Писателите са на всяка крачка. На всяка опашка за кисело мляко чакат най-малко двама писатели. Това каза писателят Владо Даверов. Днес той навършва 75 години.

За себе си авторът на „Вчера“ и „Чудовището ДС“ отбелязва, че е роден читател: „Отраснах сред книги, обожавам книгата, дори като предмет, опивам се от дъха на нова книга. Автор съм и на няколко текстчета, естествено. Не съм първият графоман“.

През 2021 г. той издаде втората част на романа си „Ягодовите полета“, а към момента работи усилено върху възпитанието на малкото си внуче: „Той е шестгодишен калпазанин, голям левскар и неуморен задавач на въпроси. Понякога стигат до сто за минута“. Допълва обаче, че подготвя изненада за читателите в началото на 2024 г.

Владо Даверов – за най-големия си страх като писател, за пътешествията си във Виетнам, за изчезването на градския тарикат от близкото минало, за съвременната българска журналистика, за мълчанието, за съвършенството...

Господин Даверов, от позицията на времето днес – кои са най-големите Ви професионални победи и кои са най-големите разочарования? 

- Кого да победя в литературата? Друг писател, читателя или времето? Вечността е съдникът, но за съжаление нямам близки отношения с нея. Разочарован съм от себе си, разбира се. Трябваше да стана агроном.

Като дете сте свирили на цигулка и сте бил запален по футбола. Кога към афинитета към музиката и спорта се появи любовта към литературата?

- Футболен запалянко съм до днес, а още, когато му беше времето, баща ми предвидливо счупи цигулката в главата ми. Колкото до литературата, аз съм роден читател. Отраснах сред книги, обожавам книгата, дори като предмет, опивам се от дъха на нова книга. Автор съм и на няколко текстчета, естествено. Не съм първият графоман. 

Кои от надеждите Ви за бъдещето, които са част и от романа и филмовия сценарий „Вчера“, се осъществиха? Кои не успяха?

- На този въпрос ще ви отговоря, надявам се, в началото на следващата година. Подготвил съм една изненада, която няма да бъде тъжната вест за моята смърт.   

Кариерата Ви през 70-те започва като репортер и самият Вие казвате: „Ако приемем, че имам някаква професия, да кажем, че съм журналист“. Какво е мнението Ви за съвременната българска журналистика?

- Новинарите се справят сравнително добре. Информация ни залива денонощно от целия свят, при това, в повечето случаи, истинска. Коментаторите обаче, и особено водещите на политически предавания, са отчайващо неподготвени и склонни да заемат позиция, което смятам за недопустимо. Телевизионните политически разговорници понякога толкова пожълтяват, че започва да смърди дори през екрана. 

Продължавате ли да вярвате, че най-големият риск е склонността на българина да търси спасител? На какво се дължи, според Вас, това постоянно търсене?

- На Вазов. И на някои други наши класици. „Дядо Иван ще ни спаси!“ Да си спомняте Ботев и Левски да търсят спасител?

Народ и култура не се затриват, казвате Вие. Какво обаче затриваме безвъзвратно и за което после ще съжаляваме?

- Класическият софиянец, плевенчанин, пловдивчанин, ми липсват. Градският тарикат от близкото минало. София беше едно голямо село в моята младост, сега е двумилионен европейски град. Софиянецът обаче изчезна. А именно той беше маята на столицата. 

Кои страхове не бива да си позволяваме?

- Собствените си. Върху страховете на другите нямаме никаква власт.

Кой е Вашият най-голям страх като писател? 

- За пореден път ще ви цитирам покойния си татко. Той постоянно ми повтаряше: „Писатели са Толстой, Чехов, Шекспир, Хемингуей и още неколцина други. Ти знаеш азбуката!“.

Посещавал сте Виетнам неведнъж. Какви спомени пазите от тези пътувания? По какво си приличаме и по какво се различаваме като народопсихология с виетнамците?

- Всичко е същото и същевременно различно. Вечните човешки проблеми се решават според традициите и обичаите на континента и държавата, затова ни се струват по-различни от нас, а понякога и неразгадаеми. Просто трябва да забравим, че европеецът винаги е прав и постъпва най-разумно.   

През 2021 г. издадохте продължението на „Ягодовите полета“. Работите ли върху нови произведения сега?

- Работя усилено върху възпитанието на малкото си внуче. Шестгодишен калпазанин, голям левскар и неуморен задавач на въпроси. Понякога стигат до сто за минута.

Какво означава мълчанието на твореца – от Вашата лична позиция? 

- Първо трябва да попитаме защо мълчи Господ? Той е истинският творец.

Кой е моделът за съвършенство на човека Владо Даверов?

- Бебето в корема на майка си. С първата глътка въздух, моделът се разрушава. 

„Българската литература е отчайващо провинциална. Без самочувствие, наплашена като заек. От потури и цървули никой не се интересува“, са Ваши думи от 2012 година. Днес има ли промяна в тази картина?

- Никаква. Комплексарите си създават партия след партия и в основата на политическите им програми си веят отново потурите на дедите им. Никакво познаване на реалния свят, без визия за бъдещето. А за литературата питайте писателите. Те са на всяка крачка. На всяка опашка за кисело мляко чакат най-малко двама писатели.

Владо Даверов е роден на 27 август 1948 г. в Плевен. Завършил е немска филология в Софийския университет (1972). Работи като репортер във вестник „Народна младеж“, завеждащ отдел „Култура“ на вестниск „Студентска трибуна“ (1977–1980). Сценарист-редактор е в студията за игрални филми „Бояна“ (1980–1991), завежда отдел „Национален живот“ във в. „Демокрация“ (от 1991 г.).

Сборникът му с разкази „Което е било“ излиза през 1978, а първата публикация на отделен разказ е „Джони Американеца“, отпечатан в списание „Младеж“ (1979).

Даверов е автор на разкази, новели, повести и романи – „Вчера“, Prime Time, „Възторжен и див“, „Кенеди“, „Ангели небесни“, „Животът на другите“, „Чудовището ДС“ . Сценарист е на филмите „Царска пиеса“ (1982), „Живот до поискване“ (1987), „Вчера“ (1988), „Делото“ (1989), на поредицата „Полицаи и престъпници“, към която са създадени филмите „Голямата ченгеджийница“ (1993), „Нощта на самодивите“ (1995) и „Трафик“ (1995). Следват „Суламит“ (1997) и „Двама мъже извън града“ (1998).

Владо Даверов е носител на международни и национални награди като първа награда от Московския филмов фестивал, Гран при в Сан Ремо, награда на публиката на фестивала „Златна роза“, награда за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци, „Роман на годината“ на вестник „Литературен форум“ (1996) – за „Възторжен и див“.

Негови творби са преведени на английски, виетнамски, немски, полски, руски, унгарски, френски, чешки.
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На бюрото
Литературата не е музей
Валери Генков
На бюрото
Тайните страници от живота на Бенито Мусолини
Валери Генков
На бюрото
„Нощ на литературата“ популяризира книгите и създава пространство за диалог между поколенията
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Принц Хари обясни, че книгата "Spare" не е за отмъщение, а за отговорност
Ангелина Липчева
Принц Хари (Prince Harry) категорично заяви, че не е имал намерение да търси "отмъщение" с книгата си "Spare". Тази автобиография, публикувана през януари 2023 година, ра ...
Златното мастило
Градът в думите на Иван Събчев
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Библиотека въвежда първото у нас мобилно приложение за услуги
Валери Генков
Литературен обзор
Откриване на модерни дигитални библиотеки вдъхновява младите хора
Валери Генков
Подиум на писателя
Гео Милев и неговата служба във войската
Валери Генков
Авторът и перото
Различните светове на човечеството
Валери Генков
На бюрото
Литературата не е музей
Валери Генков
Златното мастило
Вампирите - Уважение към културното многообразие
Валери Генков
Литературен обзор
Време за споделяне, размисъл и вдъхновение чрез думите
Добрина Маркова
На бюрото
Тайните страници от живота на Бенито Мусолини
Валери Генков
Авторът и перото
Още исторически маршрути: София
Добрина Маркова
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Паспорти, отпечатъци и протест на Ню Йоркската изложба за художествени книги
Ню Йорк, САЩ, Николай Христов за Литеранс от мястото на събитието. На откриването на изложбата Printed Matter в MoMA PS1 на 11 септември, почти пропуснах интерактивната експозиция на 4N Консулството, скрита на втория етаж. Тя беше организирана от списание 4N ...
Избрано
Културните корени на различни народи през дигиталната епоха
В свят на съвременната информационна епоха, където знанието и културното наследство се обменят с бързина и достъпност, онлайн колекциите стават ключов инструмент за опазване и популяризиране на богатството на човешкия опит. В този контекст, платформата DPLA ...
“Нощ на литературата” със съвременни европейски произведения
Ако сте поропуснали
Крайни мерки и произход
В ежедневния език е много разпространен изразът „Отчаяните времена изискват отчаяни мерки”. Този израз обаче, има древни корени, като първият човек който го е използвал, е известна личност от гръцката наука. Освен това, интересно е да се разбере ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.